XVI Издание на панаира

През четирите панаирни дни повече от 11 000 души посещават музей „Етър“, като близо 750 от тях са чужденците. Българските участници в изложението на традиционни занаяти са 54 души, а гостите от чужбина са 30 от три континента (Азербайджан, Германия, Иран, Латвия, Литва, Русия, Румъния, Сърбия, Украйна, Унгария и ЮАР).

Официалните лица са първите, които се включват в инициативата „Нишки от историята“. Тя поставя началото на отбелязването на 55 години от създаването на музей „Етър“, чието честване ще бъде на 7 септември 2019 година. Гостите тъкат първите няколко сантиметра от пано, върху което посетителите в музея ще имат възможността да работят през цялата година.

Сред занаятите представени на Международното изложение базар на традиционни занаяти през 2018 преобладават свързаните с дървообработването: дървостругарство, миниатюрна дърворезба, дърворезба, производство на длета. Добре представени са и грънчарите от Троянско. Тъкачеството, плетивото, плъстарството също присъстват на базара. На посетителите се предлагат различни видове халва, захарни петлета, захаросани плодове, ореховки и т. нар. „габровски шоколад“ – пестил. Изложителите не само продават занаятчийски изделия и демонстрират уменията, но дават възможност на посетителите да изпробват сръчността си в точене на съдове на грънчарско колело, тъкане и т.н.

През 2018 година, за втори път в дните на Панаира, е обособено пространство, където съвременни творци предлагат свой прочит на традиционните занаяти. Чрез локация АртЗона посетителите виждат развитието и модерното приложение на различни старинни техники за шиене, плетене, украса и др. Освен български участници се включват и чуждестранни представители от Украйна и Германия – общо 30 творци. Със свои ръчно изработени изделия се включват деца и младежи от Дневния център за деца със специфични потребности.

За първи път в историята на Панаира Майсторската надпревара е в занаята каменоделство. Участват 9 занаятчии, между които две жени. Петър Петров от великотърновското село Беляковец става носител на голямата награда Сребърна хлопка, връчена му от д-р Аксиния Бутева от Министерство на културата. Петър Петров получава още парична награда от 600 лв. и право на изложба базар в музея през 2019 година.

Елин Георгиев от град Аксаково, област Варна, е носител на Специалната награда на Община Габрово—грамота и парична награда от 500 лв, връчени му от кмета Таня Христова. Специалната награда на музей „Етър“—грамота и парична награда от 400 лв. получава Валерий Ганчев от село Кунино, община Роман. С наградата „От майстор на майстор“, осигурена от Андрей Стоянов, майстор-ножар в музей „Етър“, е отличен Румен Барфончовски от Враца. Иван Иванов от Пловдив получава наградата на Иконописното ателие в музея.

В Младежката секция към Майсторската надпревара, която се реализира за втори път, се състезават ученици от единственото на Балканите училище по каменообработване в село Кунино. Идеята е надпреварата в тази секция да стимулира приемствеността, да популяризира старите занаяти и да им даде възможност да намерят своето място в съвременността. Иван Симеонов, ученик в 12 клас в гимназията по каменообработване в село Кунино, става носител на награда Бронзова хлопка и парична стипендия, а учебното заведение има право на изложба базар в музей „Етър“ през 2019 година.

Майсторската надпревара е една от атракциите в дните на Панаира. Резултатите са обявени на „Вечерта на майстора“ от председателя на журито доц. Цветослав Христов, ръководител на катедра „Скулптура“ в Националната художествена академия. Изработените по време на състезанието предмети (задължителен и по избор) са експонирани в самостоятелна изложба с продължителност до края на месец октомври 2018 година.

В дните на Панаира са открити няколко тематични изложби.

Изложба базар на победителя от Майсторската надпревара по иконопис през 2017 г. Стела Василева. Тя привлича за участие и другите иконописци от надпреварата: Михаил Белоев, Гергана Сименонова и Елена Дигбоюшка.

На 15 август, в деня на Голяма Богородица Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ открива изложба базар на произведения на свои възпитаници. Право на тази изложба учебното заведение получи след като неговата възпитаничка Алина Пенчева спечели първо място в младежката секция на Майсторската надпревара по иконопис през 2017 година.

Посолството на Палестина в България представи своя изложба под наслов „Палестина, Светата земя“. В нея са включени атрактивни национални носии, уникални изделия от седеф и предмети на бита, изработени от керамика, дърво и стъкло. Фотографиите показват интересни исторически обекти, природни забележителности, древните традиции и съвременните им превъплъщения в Палестина.

Втората чуждестранна изложба „Изкуството—мост между културите“ показва традиционни занаяти от Иран. Наследството на хилядолетната цивилизация, което определя историческата и народната идентичност на Иран, е визуализирано в различни образи, които водят към древното минало. Ръчните занаяти, с дълбоки корени, разкриват красотата на иранското изкуство. Те привличат посетителите с елегантността на формите и яркостта на цветовете, с демонстрация на умения и ориенталски аромати и дават възможност на гостите да се потопят в „приказния свят“ на иранската култура.

В богатата фолклорна програма на Панаира участват детски, младежки, любителски и професионални състави. Тя позволява да се откриват, запазват, насърчават и популяризират образци на нематериалното културно наследство. Откриването на Панаира прави ансамбъл „Чинари“. Традиция е в панаирните дни да се представят изпълнители от училищата по изкуствата. През 2018 година се включват възпитаници на Национално музикално училище „Любомир Пипков“. За първи път на музейната сцена показват своите умения 9 танцови и фолклорни клубове от страната. Място в програмата намират изявените ансамбли „Шевица“ и „Седенчица“, оркестър „Габрово“, детските състави „Габровче“, „Балканджийче“, „Новомахленчетата“ и др.

Извършената предварителна подготовка и постигнатите резултати по време на Панаира дават основание шестнадесетото му издание да се отчете като успешно. Значителното международно участие, атрактивната майсторска надпревара, интересните изложби, богатата фолклорна програма водят до внушителен брой на посетители по време на музейното събитие. Панаирът все повече се налага като утвърден модел в презентирането и популяризирането на традиционните занаяти.